синкопче

Речник на българския език

синкопче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-коп-че
членувано син-коп-че-то
мн.ч. син-коп-че-та
членувано син-коп-че-та-та