синкопиране

Речник на българския език

синкопѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • сенкопиране
  • сенкопирани
  • сенкопиръне
  • сенкопиръни
  • сенкупиране
  • сенкупирани
  • сенкупиръне
  • сенкупиръни
  • синкопирани
  • синкопиръне
  • синкопиръни
  • синкупиране
  • синкупирани
  • синкупиръне
  • синкупиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-ко-пи-ра-не
членувано син-ко-пи-ра-не-то
мн.ч. син-ко-пи-ра-ния
членувано син-ко-пи-ра-ни-я-та