синка

Речник на българския език

сѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор.

Грешни изписвания (1)

  • синкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-ка
членувано син-ка-та
мн.ч. син-ки
членувано син-ки-те
звателна форма