синило

Речник на българския език

синѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сенило
  • сенилу
  • синилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ни-ло
членувано си-ни-ло-то
мн.ч. си-ни-ла
членувано си-ни-ла-та