синекурен

Речник на българския език

синеку̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сенекурен
  • сенекурин
  • сеникурен
  • сеникурин
  • синекурин
  • синикурен
  • синикурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-не-ку-рен
непълен член си-не-кур-ния
пълен член си-не-кур-ни-ят
ж. р. си-не-кур-на
членувано си-не-кур-на-та
ср. р. си-не-кур-но
членувано си-не-кур-но-то
мн. ч. си-не-кур-ни
членувано си-не-кур-ни-те