синекдоха

Речник на българския език

синекдо̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. синекдохи, ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или обратно.

Грешни изписвания (7)

  • сенекдоха
  • сенекдохъ
  • сеникдоха
  • сеникдохъ
  • синекдохъ
  • синикдоха
  • синикдохъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-нек-до-ха
членувано си-нек-до-ха-та
мн.ч. си-нек-до-хи
членувано си-нек-до-хи-те
звателна форма