синапен

Речник на българския език

сина̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. сина̀п

Грешни изписвания (3)

  • сенапен
  • сенапин
  • синапин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-на-пен
непълен член си-на-пе-ния
пълен член си-на-пе-ни-ят
ж. р. си-на-пе-на
членувано си-на-пе-на-та
ср. р. си-на-пе-но
членувано си-на-пе-но-то
мн. ч. си-на-пе-ни
членувано си-на-пе-ни-те