сивота

Речник на българския език

сивота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Сив цвят.
2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.

Грешни изписвания (7)

  • севота
  • севотъ
  • севута
  • севутъ
  • сивотъ
  • сивута
  • сивутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-во-та
членувано си-во-та-та
мн.ч. си-во-ти
членувано си-во-ти-те
звателна форма