сеч

Речник на българския език

сеч съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

сечта, само ед. , ж.
1. Сечене на дървета.
2. Прен. Масово посичане на хора; клане.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сеч
членувано сеч-та
мн.ч. се-чи
членувано се-чи-те
звателна форма