сецесион

Речник на българския език

сецесио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

изк. Модернистично течение в изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна, музиката в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. , започнало в Австрия и Германия, по-късно — в повечето европейски страни, Русия и САЩ. Характерно е с маниерността си, декоративност, стилизация и сантиментализъм.

Грешни изписвания (7)

  • сецесеон
  • сецисеон
  • сецисион
  • сицесеон
  • сицесион
  • сицисеон
  • сицисион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-це-си-он
непълен член се-це-си-о-на
пълен член се-це-си-о-нът
мн.ч. се-це-си-о-ни
членувано се-це-си-о-ни-те
бройна форма се-це-си-о-на
звателна форма