сефте

Речник на българския език

сефтѐ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. сефтета, ср. Разг.
1. Първа покупка.
2. Нещо, което се върши за първи път.нареч. сефте. Сефте се срещаме.
• Правя сефте. — Върша нещо за пръв път.

Грешни изписвания (1)

  • сифте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сеф-те
членувано сеф-те-то
мн.ч. сеф-те-та
членувано сеф-те-та-та

Връзки