серенада

Речник на българския език

серена̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. серенади, ж. Литературна или музикална творба — любовна песен, която се изпълнява като приветствие под прозореца на любимата в музикален съпровод.

Грешни изписвания (7)

  • серенадъ
  • серинада
  • серинадъ
  • сиренада
  • сиренадъ
  • сиринада
  • сиринадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ре-на-да
членувано се-ре-на-да-та
мн.ч. се-ре-на-ди
членувано се-ре-на-ди-те
звателна форма