септима

Речник на българския език

сѐптима съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • септема
  • септемъ
  • септимъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сеп-ти-ма
членувано сеп-ти-ма-та
мн.ч. сеп-ти-ми
членувано сеп-ти-ми-те
звателна форма