сепаратор

Речник на българския език

сепара̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сепаратори, (два) сепаратора, м.
1. Апарат за отделяне на едно вещество от състава на друго.
2. Пръстен в средата на лагер, в който са разположени сачмите или ролките.
3. Разграничител, отделител.
4. Работник, който извършва сепарация.

Грешни изписвания (7)

  • сепаратур
  • сепъратор
  • сепъратур
  • сипаратор
  • сипаратур
  • сипъратор
  • сипъратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-па-ра-тор
непълен член се-па-ра-то-ра
пълен член се-па-ра-то-рът
мн.ч. се-па-ра-то-ри
членувано се-па-ра-то-ри-те
бройна форма се-па-ра-то-ра
звателна форма