сепаративен

Речник на българския език

сепаратѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сепаративна, сепаративно, мн. сепаративни, прил. Който се извършва без участието и съгласието на другите заинтересовани. Сепаративен мир.

Грешни изписвания (15)

  • сепаративин
  • сепарътивен
  • сепарътивин
  • сепъративен
  • сепъративин
  • сепърътивен
  • сепърътивин
  • сипаративен
  • сипаративин
  • сипарътивен
  • сипарътивин
  • сипъративен
  • сипъративин
  • сипърътивен
  • сипърътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-па-ра-ти-вен
непълен член се-па-ра-тив-ния
пълен член се-па-ра-тив-ни-ят
ж. р. се-па-ра-тив-на
членувано се-па-ра-тив-на-та
ср. р. се-па-ра-тив-но
членувано се-па-ра-тив-но-то
мн. ч. се-па-ра-тив-ни
членувано се-па-ра-тив-ни-те