сено

Речник на българския език

сено̀ — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

мн. сена, ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки.
• Търся игла в купа сено. — Напразно търся нещо.

Грешни изписвания (1)

  • сино

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-но
членувано се-но-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки