семедел

Речник на българския език

семедѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. семедели, (два) семедела, м. Вътрешна част на семе, в която се съдържа зародишът на бъдещото растение.

Грешни изписвания (3)

  • семидел
  • симедел
  • симидел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ме-дел
непълен член се-ме-де-ла
пълен член се-ме-де-лът
мн.ч. се-ме-де-ли
членувано се-ме-де-ли-те
бройна форма се-ме-де-ла
звателна форма