семафор

Речник на българския език

сема̀фор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. семафори, (два) семафора, м.
1. Сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете.
2. Във флота — начин за зрителна сигнализация чрез флагчета или светлини.

Грешни изписвания (3)

  • семафур
  • симафор
  • симафур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ма-фор
непълен член се-ма-фо-ра
пълен член се-ма-фо-рът
мн.ч. се-ма-фо-ри
членувано се-ма-фо-ри-те
бройна форма се-ма-фо-ра
звателна форма