сема̀нтика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.прил. семантичен, семантична, семантично, мн. семантични.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.прил. семантичен, семантична, семантично, мн. семантични.
Грешни изписвания (7)
- семантека
- семантекъ
- семантикъ
- симантека
- симантекъ
- симантика
- симантикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | се-ман-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | се-ман-ти-ка-та | |
| мн.ч. | се-ман-ти-ки | |
| членувано | се-ман-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |