селяндур

Речник на българския език

селянду̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин.прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски.

Грешни изписвания (2)

  • селъндур
  • силяндур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-лян-дур
непълен член се-лян-ду-ра
пълен член се-лян-ду-рът
мн.ч. се-лян-ду-ри
членувано се-лян-ду-ри-те
бройна форма се-лян-ду-ра
звателна форма