селитра

Речник на българския език

селѝтра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Сол на натрия, калия или амония, която се използва за торене и за производство на взривни вещества.прил. селитрен, селитрена, селитрено, мн. селитрени.

Грешни изписвания (3)

  • селитръ
  • силитра
  • силитръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-лит-ра
членувано се-лит-ра-та
мн.ч. се-лит-ри
членувано се-лит-ри-те
звателна форма