секундомер

Речник на българския език

секундомѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. секундомери, (два) секундомера, м. Прибор за измерване на малки интервали с точност до хилядни от секундата.

Грешни изписвания (7)

  • секондомер
  • секондумер
  • секундумер
  • сикондомер
  • сикондумер
  • сикундомер
  • сикундумер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-кун-до-мер
непълен член се-кун-до-ме-ра
пълен член се-кун-до-ме-рът
мн.ч. се-кун-до-ме-ри
членувано се-кун-до-ме-ри-те
бройна форма се-кун-до-ме-ра
звателна форма