секстет

Речник на българския език

секстѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. секстети, (два) секстета, м. Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни партии (вокални или инструментални) за шестима изпълнители.
2. Състав от шестима изпълнители.

Грешни изписвания (1)

  • сикстет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-с-тет
непълен член сек-с-те-та
пълен член сек-с-те-тът
мн.ч. сек-с-те-ти
членувано сек-с-те-ти-те
бройна форма сек-с-те-та
звателна форма