секателен

Речник на българския език

секателен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-ка-те-лен
непълен член се-ка-тел-ния
пълен член се-ка-тел-ни-ят
ж. р. се-ка-тел-на
членувано се-ка-тел-на-та
ср. р. се-ка-тел-но
членувано се-ка-тел-но-то
мн. ч. се-ка-тел-ни
членувано се-ка-тел-ни-те