сеирджия

Речник на българския език

сеирджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. сеирджии, м. Човек, който наблюдава сеир.

Грешни изписвания (4)

  • сеирджиъ
  • сеерджия
  • сиерджия
  • сиирджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ир-джия
непълен член се-ир-джи-я-та
пълен член се-ир-джи-я-та
мн.ч. се-ир-джии
членувано се-ир-джи-и-те
бройна форма се-ир-джии
звателна форма се-ир-джи-йо