седморка

Речник на българския език

седмо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. седморки, ж.
1. Група от седем души. Великолепната седморка.
2. Седмица.

Грешни изписвания (3)

  • седморкъ
  • сидморка
  • сидморкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сед-мор-ка
членувано сед-мор-ка-та
мн.ч. сед-мор-ки
членувано сед-мор-ки-те
звателна форма