седмаче

Речник на българския език

седмаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сед-ма-че
членувано сед-ма-че-то
мн.ч. сед-ма-че-та
членувано сед-ма-че-та-та