седимент

Речник на българския език

седимѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. или седименти само мн. Спец.
1. В геологията — утаечен земен пласт.
2. В химията — утайка.прил. седиментен, седиментна, седиментно, мн. седиментни. Седиментни скали.

Грешни изписвания (3)

  • седемент
  • сидемент
  • сидимент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ди-мент
непълен член се-ди-мен-та
пълен член се-ди-мен-тът
мн.ч. се-ди-мен-ти
членувано се-ди-мен-ти-те
бройна форма се-ди-мен-та
звателна форма