седеф

Речник на българския език

седѐф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки.
2. Мънисто от такова вещество.
3. Растението седефче.

Грешни изписвания (1)

  • сидеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-деф
непълен член се-де-фа
пълен член се-де-фът
мн.ч. се-де-фи
членувано се-де-фи-те
бройна форма се-де-фа
звателна форма