седан

Речник на българския език

седа̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., неизм. Тип закрито автомобилно купе с четири врати без преграда зад мястото на водача.

Грешни изписвания (1)

  • сидан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-дан
непълен член се-да-на
пълен член се-да-нът
мн.ч. се-да-ни
членувано се-да-ни-те
бройна форма се-да-на
звателна форма —

Връзки