седало

Речник на българския език

седа̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. седала, ср. Остар. Седалка.

Грешни изписвания (3)

  • седалу
  • сидало
  • сидалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-да-ло
членувано се-да-ло-то
мн.ч. се-да-ла
членувано се-да-ла-та