севастократор

Речник на българския език

севастокра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия.

Грешни изписвания (15)

  • севастократур
  • севастукратор
  • севастукратур
  • севъстократор
  • севъстократур
  • севъстукратор
  • севъстукратур
  • сивастократор
  • сивастократур
  • сивастукратор
  • сивастукратур
  • сивъстократор
  • сивъстократур
  • сивъстукратор
  • сивъстукратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-вас-ток-ра-тор
непълен член се-вас-ток-ра-то-ра
пълен член се-вас-ток-ра-то-рът
мн.ч. се-вас-ток-ра-то-ри
членувано се-вас-ток-ра-то-ри-те
бройна форма се-вас-ток-ра-то-ра
звателна форма