себичен

Речник на българския език

себѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен.нареч. себично.същ. себичност, себичността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • себичин
  • сибичен
  • сибичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-би-чен
непълен член се-бич-ния
пълен член се-бич-ни-ят
ж. р. се-бич-на
членувано се-бич-на-та
ср. р. се-бич-но
членувано се-бич-но-то
мн. ч. се-бич-ни
членувано се-бич-ни-те