себеотхвърляне

Речник на българския език

себеотхвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • себеотфърлъне
  • себеотфърляне
  • себеотхвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-от-х-вър-ля-не
членувано се-бе-от-х-вър-ля-не-то
мн.ч. се-бе-от-х-вър-ля-ния
членувано се-бе-от-х-вър-ля-ни-я-та