себеовладяване

Речник на българския език

себеовладяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себеовладъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-ов-ла-дя-ва-не
членувано се-бе-ов-ла-дя-ва-не-то
мн.ч. се-бе-ов-ла-дя-ва-ния
членувано се-бе-ов-ла-дя-ва-ни-я-та