себелюбка

Речник на българския език

себелюбка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-люб-ка
членувано се-бе-люб-ка-та
мн.ч. се-бе-люб-ки
членувано се-бе-люб-ки-те
звателна форма