себеизява

Речник на българския език

себеизява съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себеизъва

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-и-зя-ва
членувано се-бе-и-зя-ва-та
мн.ч. се-бе-и-зя-ви
членувано се-бе-и-зя-ви-те
звателна форма