себевъзхищение

Речник на българския език

себевъзхищение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себевъзхиштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-въз-хи-ще-ние
членувано се-бе-въз-хи-ще-ни-е-то
мн.ч. се-бе-въз-хи-ще-ния
членувано се-бе-въз-хи-ще-ни-я-та