сдипляне

Речник на българския език

сдипляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сдиплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сдип-ля-не
членувано сдип-ля-не-то
мн.ч. сдип-ля-ния
членувано сдип-ля-ни-я-та