сговорлив

Речник на българския език

сговорлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сговорлива, сговорливо, мн. сговорливи, прил. Сговорчив. ____ същ. сговорливост, сговорливостта, ж.

Грешни изписвания (9)

  • зговорлив
  • зговорлиф
  • зговурлиф
  • згуворлиф
  • згувурлиф
  • сговорлиф
  • сговурлиф
  • сгуворлиф
  • сгувурлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сго-вор-лив
непълен член сго-вор-ли-вия
пълен член сго-вор-ли-ви-ят
ж. р. сго-вор-ли-ва
членувано сго-вор-ли-ва-та
ср. р. сго-вор-ли-во
членувано сго-вор-ли-во-то
мн. ч. сго-вор-ли-ви
членувано сго-вор-ли-ви-те