своя

Речник на българския език

1. своя̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/кого. Разг. Смятам за свой.

Грешни изписвания (4)

  • свойа
  • свойъ
  • свуйа
  • свуйъ

2. своя — м. р., ед. ч., непълен член

своя е производна форма на свой (м. р., ед. ч., непълен член).

3. своя — ж. р., ед. ч.

своя е производна форма на свой (ж. р., ед. ч.).