свистя

Речник на българския език

свистя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв.
1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше.
2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше. ____ същ. свистене, ср.

Грешни изписвания (4)

  • свестйа
  • свестйъ
  • свистйа
  • свистйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице свис-тя свис-тим
2 лице свис-тиш свис-ти-те
3 лице свис-ти свис-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице свис-тях свис-тях-ме
2 лице свис-тя свис-тях-те
3 лице свис-тя свис-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице свис-тях свис-тях-ме
2 лице свис-те-ше свис-тях-те
3 лице свис-те-ше свис-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свистял съм свистяла съм свистяло съм свистели сме
2 лице свистял си свистяла си свистяло си свистели сте
3 лице свистял е свистяла е свистяло е свистели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях свистял бях свистяла бях свистяло бяхме свистели
2 лице беше свистял беше свистяла беше свистяло бяхте свистели
3 лице беше свистял беше свистяла беше свистяло бяха свистели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще свистя ще свистим
2 лице ще свистиш ще свистите
3 лице ще свисти ще свистят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм свистял ще съм свистяла ще съм свистяло ще сме свистели
2 лице ще си свистял ще си свистяла ще си свистяло ще сте свистели
3 лице ще е свистял ще е свистяла ще е свистяло ще са свистели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да свистя щяхме да свистим
2 лице щеше да свистиш щяхте да свистите
3 лице щеше да свисти щяха да свистят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм свистял щях да съм свистяла щях да съм свистяло щяхме да сме свистели
2 лице щеше да си свистял щеше да си свистяла щеше да си свистяло щяхте да сте свистели
3 лице щеше да е свистял щеше да е свистяла щеше да е свистяло щяха да са свистели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свистял съм свистяла съм свистяло съм свистели сме
2 лице свистял си свистяла си свистяло си свистели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свистял съм свистяла съм свистяло съм свистели сме
2 лице свистял си свистяла си свистяло си свистели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм свистял била съм свистяла било съм свистяло били сме свистели
2 лице бил си свистял била си свистяла било си свистяло били сте свистели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да свистя щяла съм да свистя щяло съм да свистя щели сме да свистим
2 лице щял си да свистиш щяла си да свистиш щяло си да свистиш щели сте да свистите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм свистял щяла съм да съм свистяла щяло съм да съм свистяло щели сме да сме свистели
2 лице щял си да си свистял щяла си да си свистяла щяло си да си свистяло щели сте да сте свистели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих свистял бих свистяла бих свистяло бихме свистели
2 лице би свистял би свистяла би свистяло бихте свистели
3 лице би свистял би свистяла би свистяло биха свистели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свис-ти свис-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свис-тял
непълен член свис-те-лия
пълен член свис-те-ли-ят
женски род свис-тя-ла
членувано свис-тя-ла-та
среден род свис-тя-ло
членувано свис-тя-ло-то
множествено число свис-те-ли
членувано свис-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свис-тял
женски род свис-тя-ла
среден род свис-тя-ло
множествено число свис-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род свис-тящ
непълен член свис-тя-щия
пълен член свис-тя-щи-ят
женски род свис-тя-ща
членувано свис-тя-ща-та
среден род свис-тя-що
членувано свис-тя-що-то
множествено число свис-тя-щи
членувано свис-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

свис-тей-ки