свистели

Речник на българския език

1. свистели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свистели е производна форма на свистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свистели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свистели е производна форма на свистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свистели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свистели е производна форма на свистя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свистели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свистели е производна форма на свистя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).