световъртеж

Речник на българския език

световъртѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м. само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж.

Грешни изписвания (8)

  • световъртеш
  • световартеш
  • светувартеш
  • светувъртеш
  • свитовартеш
  • свитовъртеш
  • свитувартеш
  • свитувъртеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-то-вър-теж
непълен член све-то-вър-те-жа
пълен член све-то-вър-те-жът
мн.ч. све-то-вър-те-жи
членувано све-то-вър-те-жи-те
бройна форма све-то-вър-те-жа
звателна форма