светия

Речник на българския език

1. светѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. светии, м. Светец (в 1 знач. ).

Грешни изписвания (2)

  • светиъ
  • свития

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-тия
непълен член све-ти-я-та
пълен член све-ти-я-та
мн.ч. све-тии
членувано све-ти-и-те
бройна форма све-тии
звателна форма све-ти-йо

2. светия — м. р. непълен член

светия е производна форма на свети (м. р. непълен член).