светещ

Речник на българския език

1. свѐтещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • светешт
  • светишт
  • светищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-тещ
непълен член све-те-щия
пълен член све-те-щи-ят
ж. р. све-те-ща
членувано све-те-ща-та
ср. р. све-те-що
членувано све-те-що-то
мн. ч. све-те-щи
членувано све-те-щи-те

2. светещ — сег. деят. прич. м. р.

светещ е производна форма на светя (сег. деят. прич. м. р.).