светен

Речник на българския език

1. светѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

светена, светено, мн. светени, прил. Над който е извършен специален религиозен обред. Светена вода.

Грешни изписвания (1)

  • свитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-тен
непълен член све-те-ния
пълен член све-те-ни-ят
ж. р. све-те-на
членувано све-те-на-та
ср. р. све-те-но
членувано све-те-но-то
мн. ч. све-те-ни
членувано све-те-ни-те

2. светен — мин. страд. прич. м. р.

светен е производна форма на светя (мин. страд. прич. м. р.).