сверка

Речник на българския език

свѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сверки, ж. Сверяване.

Грешни изписвания (1)

  • сверкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свер-ка
членувано свер-ка-та
мн.ч. свер-ки
членувано свер-ки-те
звателна форма