сватовница

Речник на българския език

свато̀вница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сватовници, ж. Разг. Жена сватовник.

Грешни изписвания (7)

  • сватовнеца
  • сватовнецъ
  • сватовницъ
  • свътовнеца
  • свътовнецъ
  • свътовница
  • свътовницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сва-тов-ни-ца
членувано сва-тов-ни-ца-та
мн.ч. сва-тов-ни-ци
членувано сва-тов-ни-ци-те
звателна форма