сват

Речник на българския език

1. сват съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. [[2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души.
3. Разг. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник.
Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат.
Ще видим кой кум, кой сват._ — Ще видим кой какво е правил, кой какъв е , кой какво е заслужил.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сват
непълен член сва-та
пълен член сва-тът
мн.ч. сва-то-ве
членувано сва-то-ве-те
бройна форма сва-то-ве
звателна форма сва-те

2. сват съществително име, мъжки род (тип 1d) редактиране

Значение

сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. [[2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души.
3. Разг. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник.
Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат.
Ще видим кой кум, кой сват._ — Ще видим кой какво е правил, кой какъв е , кой какво е заслужил.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сват
непълен член сва-та
пълен член сва-тът
мн.ч. сва-то-ве
членувано сва-то-ве-те
бройна форма сва-то-ве
звателна форма сват-ко